Skip to main content

 

КРАТКИТЕ ЛИТЕРАТУРНИ ФОРМИ КАТО ВРЪХ НА СИНТЕЗ В ЛИТЕРАТУРАТА

 

          Кратките литературни форми като върхово постижение на синтетичния изказ в литературата  –  специфики, характеристики и резултати

 

         

Всеки литературен жанр има своите правила, които служат като ръководство.

Кратките литературни форми са мъдрословия от неизбежната спирала на живота.

Тяхното преимущество е, че казват много с малко думи.

Като връх на синтез, на краткостта, на лаконичността в литературния жанр, е хайкуто,  родено (създадено) през 17 век в Япония. Традиционното хайку е от три реда

със съответния брой срички 5-7-5. Българското и западното хайку е по-различно

от японската традиция, но има автори, които я спазват. Башо, който е известен като

първия голям поет в историята на хайкай и хайку, също  е нарушавал 17-те срички.

Това правило не е било спазвано и от други японски поети. Повече от сто

години размерът на хайку не е задължителен (в края на 18 век и началото на 19 век

се явяват реформатори, като М. Шики и С. Огивара, които създават движение

„Свободен стих”). Постепенно от класическото или фиксирано хайку се обособява

така  нареченото свободно хайку.
В много произведения заглавието е натоварено с голям смисъл и е ключ към него. Като тук например:

Врабче.
Подскача по терасата
с крачета кални.

Шики

Самият автор определя стихотворението си със заглавието „Врабче”. Ако

не беше кръстено така, може би щяхме да се замислим повече над смисъла в двата реда.

 

Пишат се хайку и от един или два реда. Като например:

По плажа вървя, огледах се –
даже следи вече няма.

Осаки Хесай

Срещат се и хайку с повече от три реда:

От вси страни
довяват ветровете
черешови венчелистчета
в езерото на гмурците.

Башо

*зоол.гмурец: сем. Colymbidae

Съвременните хайку често се пишат без сезонна дума (киго). В него няма

забранени или „срамни” теми, така, както ги няма в природата.

За хайкуто поетът и публицистът Павел Боржуков в негова статия, поместена

в Алманах за литература, изкуство и социален живот „Ирин Пирин, 2/2006, пише:

„На мен изящното хайку, понякога  ми прилича на онези звезди-джуджета, които

генерират колосална енергия в себе си и стават все по-малки”.  А поетът, писателят

и сценаристът Калин Терзийски, в предаване от „Култура.БГ на 18.08.2015 г.,

за кратките форми казва: „Аз обичам, наистина много обичам и много се радвам

на много добре споените, синтезирани и точни неща, но те стават с много зреене,

защото многото е продукт на незрялост, а, когато всичко е достигнало до златна зрялост всяка дума звънти на местото си, като в хайкуто например.”

Защо хайкуто е предпочитано от съвременния човек? Защо е модерно и

популярно, защо е обичано и четено? Моето обяснение е, защото е много кратко за

четене и защото силното хайку провокира и дава възможност на всеки човек, който

има усет, сетива, подготовка, качества и дарба,  да го възприеме и чрез своето въображение, да го допише, да стане съавтор. Това е интересното и хубавото на

хайкуто  то може да има безброй интерпретации, може да се напише, или допише

и в метрото, и на улицата, и в къщи, и другаде. Нали има такава игра?

Колкото по-естествено и непринудено идва образът, колкото по-естествен

и непринуден е изказът, толкова повече печели хайкуто.

За да освети мисълта си и да получи откровения, човек трябва да освободи

себелюбието и да отиде сред Природата, да я гледа със смирение и с удивление,  да търси синхрон  и съзвучие с Нея, и тя, Природата да  му посочва Пътя, а не той да ù е господаря.  Важното е човек да се събуди; да има антени, които да вибрират на финна чистота.

Естественост и непринуденост, това са характерните черти на този

литературен жанр хайку, на тази най-къса поетическа форма в световната литература.

При представянето ми на млада авторка на Мелнишките вечери на поезията

в Мелник през 2012 г., в моята рецензия отбелязах, че „при писане на хайку човек

трябва да е с качествата на поет и на философ, и то на философ, който дава своето мнение. Хайкувистът трябва да направи сентенцията, да обобщи много неща и най-кратко и точно да го каже, с максимум да даде минимум – там е спецификата на хайку поезията. Той трябва да е извисяваща планина над другите, за да може да прави такива обобщения.”

Накрая завършвам с думите на професор Висенте Ая: “Хайку не е музеен експонат. То е живо и като всяко живо нещо се развива.”

 

Латинка Златна

Ловеч, България